Тийнейджърите от бедни среди са по-склонни да съобщават за пристрастяване към Facebook, Instagram, WhatsApp и други социални медии, според проучване, публикувано в списание Information, Communication and Society. В първото по рода си проучване констатациите показват връзка между икономическото неравенство и проблематичното използване на платформи за социални мрежи и приложения за съобщения. Ситуацията е по-лоша в училищата, където има големи социални различия между съучениците. Авторите казват, че резултатите, базирани на анкети сред повече от 179 000 ученици от 40 държави, предполагат, че са необходими нови стратегии за използването на социалните медии.
„Тези констатации показват потенциално вредните влияния на неравенството на индивидуално, училищно и национално ниво върху проблематичното използване на социални медии от подрастващите“, казва водещият автор Микела Ленци, доцент по психология от университета в Падуа, Италия. „Политиците трябва да разработят действия за намаляване на неравенствата, за да ограничат неадаптивните модели на използване на социални медии от подрастващите. Дигиталното разделение продължава да намалява в много страни, но икономическите неравенства продължават да съществуват и остават силен социален фактор за здравето и благосъстоянието на подрастващите. Училищата представляват идеална среда за насърчаване на безопасно и просоциално онлайн поведение“, коментира доц. Ленци.
Много млади хора използват социални медии всеки ден и ползите от тях са добре документирани, както и рисковете. Проблемното използване на социални медии не е официално признато като поведенческа зависимост. Въпреки това се счита за здравен проблем, засягащ младите хора. Това проучване има за цел да проучи връзките между социално-икономическите неравенства, измерени на индивидуално, училищно и национално ниво, и пристрастяването към социални медии сред подрастващите. В допълнение, авторите оценяват ролята на партньорската и семейната подкрепа като модератори на тези асоциации.
Констатациите се основават на 179 049 деца на възраст 11, 13 и 15 години от 40 страни, включително по-голямата част от Европа и Канада. Изследователите са ги помолили да попълнят въпросници, за да идентифицират подобно на пристрастяване поведение, свързано със социалните медии. Формулярите са попълнени анонимно, докато са били наблюдавани в класната стая от учител или обучен интервюиращ. Всяко дете, което е съобщило шест или повече елемента, е идентифицирано като пристрастено към социални медии. Елементите включват дискомфорт сред децата, когато не използват социални медии, опити, но неуспех да прекарат по-малко време в тях и използване на социални медии, за да избягат от негативните чувства. Индекс, базиран на материални активи в дома или семейните дейности, е използван за изчисляване на скалите на лишения.
Констатациите показват, че подрастващите, които са относително по-нуждаещи се от своите съученици и посещават по-икономически неравностойни училища, са по-склонни да съобщават за пристрастяване към социални медии. Асоциацията с разделение на богатството между учениците в един и същи клас е по-силна при младежи с по-ниска подкрепа от връстници. Но връзката между неравенството в доходите и пристрастяване към социални медии е открита само при юноши, съобщаващи за ниски нива на семейна подкрепа.
Източник: Newswise